Историческо развитие на Астрологията

В дълбока древност, когато се е създавал човекът, всичко, което е ставало в неговия свят, се е записвало, и сега тази вселенска памет му влияе. Във всеки един от знаците са се отпечатали различни събития, различни епохи и цикли от историята на Земята. Също както в един компютърен диск информацията се разпределя в различни сектори, така и във вселенската памет записите са подредени на определени нива, които ние схващаме в различните съзвездия. Гърците, египтяните, персийците, индийците са имали различни легенди и от там – различни съзвездия, които през различните епохи са претърпявали промени. Но трябва да се разбере, че всички те лежат на една древна непроменлива основа. Тази основа е историята на развитието на човека и Земята. За всяка една различна епоха е била необходима нова астрологична система, която да отговаря на новите специфични условия. Ето защо има и разлики в небесните съзвездия през различните културни епохи.

Астрологията в миналото се е различавала от Астрологията такава, каквато я виждаме днес. В древността хората са виждали чрез едно сънно ясновидство различните влияния на планетите под формата на различни сцени от живота на по-висшите Същества: така наречените „Богове“. А днес нашето съзнание е променено. Съвременният човек е придобил едно ясно конкретно съзнание, но за сметка на отдалечаването му от Духовния свят и неговите влияния. Ето защо един наш съвременник, наблюдаващ съзвездията на небето, на пръв поглед нищо не схваща и оприличава всичко на един безразборен хаос. Но това не е така. Всичко в легендарната система от съзвездия съответства на определени процеси и явления от Духовния свят, които са се отнасяли до близките 2 – 3 хиляди години. Това може да се разбере от факта, че самият Христос, Който е върховният ръководител на цялата звездна Мъдрост в Слънчевата система, е живял живот, в който се наблюдава ясно поредица от етапи, съотнасящи се по аналогия към тогавашното и сегашното положение на знаците.

В древността Звездната наука се е изучавала в храмовете на Мъдростта, където са се посвещавали само отделни избраници, които често са ставали царе, жрици, управници, съветници и въобще хора, малко или много управляващи цели народи и държави. Тогава Астрологията е била метод и инструмент, чрез който управниците са се синхронизирали с Небесните повели и са ръководели своите народи. В онези времена тя все още не се е била превърнала в конкретно-личностна наука – такава, каквато я познаваме днес.

Едва когато човек все повече е навлизал в материята и се индивидуализирал до една крайна степен, едва тогава той е приспособил и Астрологията за своите лични интереси. В миналото астрологът е изучавал небесните явления от Божествения свят чрез различни откровения, които са достигали до него чрез едно съноподобно ясновиждане и чрез различни изчисления, доказващи с математическа точност виденията. Но постепенно все по-малко хора умеели това, защото условията се променили и от хората се е изисквало да придобият новите качества на будното, външно и конкретно съзнание. Те обаче не са могли да се развиват при старите условия в пълнота – затова и тези методи на работа постепенно са отпадали. Днес вече астрологът уповава главно на изчисленията, на своя ум, който обработва и сортира информацията, а понякога – и на интуицията.

Тук трябва да се разбере и нещо друго. Когато основата на древната Астрология – виденията за живота на различните Божества – отпаднала и престанала да съществува, тя започнала да се предава главно по традиция. В нея се зародили две съществени опасности: от една страна – тя да престане да съществува като истинска наука и да се превърне в мъглява абстракция, предавана по неясни, стари традиции и книги, а от друга – да се възприема като една фатална прорицателка, която превръща хората в безволеви машини, безусловно подчинени на една неясна, но строга съдба, която поради незнайни причини в един момент награждава, а в друг обезсилва и ограничава. В древността, когато човечеството се е спускало от висините на духовното и колективно съзнание към конкретността на материята и ограниченото его, Астрологията е следвала този път – път на инволюция. Така именно се е стигнало до съвременните индивидуални хороскопи, служещи на личностни, егоистични интереси.

Идването на Христос бележи началото на еволюцията на човечеството – пътят нагоре: от материалното съзнание към Висшата Духовност, от суеверията към истинските вяра и знание, от личността към Космическото Свръхсъзнание, от разпокъсаните интереси на егото към единния братски живот на всички будни души. Вярна на своя дълбок, Духовен произход, Астрологията трябва да следва този Космичен ритъм.

Днес, когато хората вече са напуснали тъмните времена на Средновековието, бурите на унищожителни войни, студената омраза на класовото противопоставяне и с все по-освободено съзнание и мироглед се обръщат към Духовното, вече е време Астрологията да надрасне оковите на ограничените егоистични интереси. Тя трябва да спомага за едно дълбоко, Космическо себепознание, което съдейства за повдигането и освобождението на човешката душа.

Астрологията вече се базира на строго научни изследвания. Съчетавайки в себе си научността и Духовността в един жив синтез, тя е напът да стане истинска наука на новото време – и дори нещо повече: в новата Епоха на Водолея (а Звездната наука се развива под знака на Водолея), Астрологията ще достигне изключителни върхове в своето развитие. Ще дойдат хора, които ще докажат нейната точност и ще помогнат Астрологията да навлезе още по-дълбоко в живота ни.

ОЧАКВАЙТЕ РАЗШИРЕНИЕ И СЕРИОЗНО ДОПЪЛВАНЕ НА СТАТИЯТА...